През 2014г. Микаела Иванова и нейната учителка по български език и литература Виолета Филипова посетиха Европейския парламент в Брюксел по покана на еврудепутата Моника Панайотова, тъй като спечели първо място на конкурса за есе на тема „Доброволчеството-доброто в нас”. Пътуването до Брюксел е наградата на класиралия се на първо място участник. Победителката и нейната учителка са придружавани от народният представител Ирена Соколова, която бе и патрон на конкурса. В Европейския парламент в тези два дни е на посещение и делегация от още заслужили доброволци.
Освен, че разгледаха Европейския парламент Микаела Иванова и Виолета Филипова присъстваха на презентация на Моника Панайотова относно дейността на ЕП и се срещнаха с българския еврокомисар Кристалина Георгиева.
Микаела Иванова е ученичка в 11 клас (вече 12 клас) на ТПГ „Мария Кюри” в Перник. Нейното есе беше определено като най-добро от петчленно жури в състав Калин Терзийски, Христо Мутафчиев, Владимир Виденов, Албена Борисова и Първолета Маджарска.
Доброволчеството – доброто в нас
(Есе от Микаела Мартинова Иванова, 11 Б клас)
Всеки ден, когато отворим някой информационен сайт или пуснем те л евизията , ни заливат потоци от негативни новини - кражби, убийства, подлости, мерзост.
Гледам и не мога да позная родината си, моя роден г рад, хора, които познавам, изве днъж се оказват в центъра на грозен сканд ал или са част от потресаваща и стория, носеща отпечатъка на омраза, на мизерия и гадост.
Кой е виновен за калния поток от информация – журналистите, които отра зяват събитието или участниците в тези събит ия? Такъв ли е животът, пред който аз, на 18 години, стоя и още у тре, след завършване на училище , ще се гмурна в него ? И понеже е трудно да повярваш понякога на журналистите, които често търсят само сензацията, а историците не говорят за събития, които не са станал и най - м алко преди 50 години, затова се обръщам към поетите – такъв ли е животът? И има ли го доброто в нас?
Никола Вапцаров ни казва, че в двубоя с живота победител ще бъде човекът: „един ще бъде повал ен, един ще бъде победен – и победеният си ти”, „разкапан озлобен живот”.
Но за да победим този „навъсен, мръсен, зъл живот”, не трябва ли всеки от нас да направи нещо? И макар че поет ът Н. Вапцаров зове към революция, аз мисля, че всеки един от нас може да направи по едно малко добро, с което да промени света о к оло себе си. Да да де ш хляб на гладния, да избършеш една детска сълза, да зарадваш измъченото сърце на стар и болен човек, това е малката стъпка, която всеки от нас може да извърви, за да стане животът по - добър, по - хубав. Д а чуеш болката на човека до теб , да не отвърнеш очи от болния, нещастния човек и да се затвориш в своя свят на подреден и уютен еснафски бит – мисля, че това е истинската битка с живота, която аз искам да водя.
Аз изучавам специалността „ Екология и опазване на о колоната среда ” . И темата ме вълнува не само като бъдещ професионалист, а като кауза в живота. Аз участвам във всички доброволни кампании за почистване н а моя град, моя квартал, моята улица. Може би моето мъничко добро да не засяга много хора, но то може да помогне на една птичка да измът и пиленцето си, на едно цветенце да разцъфне, на земята да диша по - спокойно, а моят квартал да е по - красив . Това е моята битка в живота, където доброто е повече от злото.