Скъпи приятели, преподаватели, администратори и родители наистина е трудно да изразя цялата си благодарност и любов към всички вас само в в рамките на няколко минути, но ще се опитам да бъда максимално лаконична,тъй като знам колко ценно е времето за всеки един от вас. За учителите.. Всъщност често в училище съм си мислила колко ужасни са учителите и как единствената им цел и задача е да измъчват малките ни ученически мозъчета, но с годините осъзнах, че всъщност те също като нас са изправени пред големи предизвикателстава и имат една не лека задача.Задачата да проявяват търпение и внимание към всеки един ученик, да следят и спомагат за овладяването на необходимите ни умения и знания, както и да надграждат и доразвиват придобитите до този момент такива.Знам, че много от вас в момента ще си кажат, че това са празни приказки… Но повярвайте ми, това е, само защото все още можете да бъдете в училище и учителите да ви „измъчват”. Моите учители не са само тези, които трябваше да слушам всеки ден в класната стая. Те бяха тези, които ми дадоха различни житейски уроци.Те ме научиха не само на правописа на български и чужди думи, на химия,биология,математика,физика,история,философия ,спорт и други дисциплини. Те ме научиха на много по-важни неща, като това, че човек трябва да работи така, че да бъде уважаван от останалите, да не върши нещо само заради одобрението на другите , да бъде себе си, да бъде оптимистичен и да вярва в мечтите си, да приема, че една спънка никога не е фатална. Моите учители ми помогнаха да разбера, че приятелството е нещо много ценно и трябва да се пази много добре, че добрината е рядкост, но също може да бъде и „заразна”, че хората понякога се нуждаят от нашата помощ и че нищо не трябва да ни спира да им я дадем. Това са нашите учители - преподавателите в ТПГ ,,М.Кюри''-наши приятели и подкрепа. Благодарим от все сърце за безкористно споделените знания,талант, време ,търпение и внимание ! Към съучениците ми.. 5 дълги и едновременно неусетно изминали години.Как се измерва времето което сме прекарали в гимназията? В началото го измервахме в класове ,броейки дните до ваканцията,след което броейки дните до началото на поредната нова учебна година.Днес измерваме времето прекарано тук по много по-различен начин. Измерваме го в незабравими спомени, създадени приятелства и щастливи мигове, които е трудно да бъдат преброени и описани. И така пристигнали тук преди 5 години като деца - ето ни днес, стоейки на ръба на бъдещето, на прага на една нова глава в живота, ние си тръгваме от тук като възрастни.Това не е далечната реалност вече. Тя започва от тук. Тя започва днес. Завършването за всеки от нас е и повод за нови страхове.Страхът от непознатото и неясното бъдеще.Страховете,че няма да успеем и ще се провалим.Страхът от това какво ще кажат другите за избора ни.И още сумати други съпровождащи корозивни мисли. Знаете ли ..Аз имам една изключително любима латинска сентенция, която гласи: ,,Съдбата обича смелите'' Не се страхувайте! Осмелете се да мечтаете. Осмелете се да следвате избраната от вас кариера. Осмелете се да се отличите във всичко, което правите. Стремете се към съвършенство във всяка една задача, голема или малка. Осмелете се да оставите своята следа в света. Осмелете се да бъдете възможно най-добрата ваша версия ..и го направете! Благодаря!       Естанцуела Ангелова