Обесен бе, но нивга не умря!

На Левски

В света на вехтите завети

Аз чувам младия ти глас:

Да създаваме комитети

от всички нас

за всички нас,

че свободата е по-нужда

от хляб и слънце в този век -

не за обалга и за служба -

за правото да си човек.

За свободата имаш право

да сменяш своето лице.

За свободата нямаш право

да сменяш своето сърце!

Ти беше винаги различен

и винаги един и същ.

Ти се раздаваше на всички,

на себе си -

нито веднъж.

Аз виждам младото ти тяло

как,

окачено да умре,

се люшва в нас като махало

и няма никога да спре.

Недялко Йорданов