24 Май
„За буквите“
(есе)
24-ти май един от най-светлите и красиви български празници. Празник, който изпълва сърцата ни с гордост и трепет. Свят ден за размисъл, колко объркан би бил светът, ако ги нямаше буквите, ако не можехме да грабнем белия лист заедно с химикала и да съживим нашите мечти , ако нямахме възможността да прегърнем с разбиране любимата си книга. Безспорно светът щеше да е обречен и ние хората също. Защото живот без букви и думи е просто съществуване. За мен 24-ти май е възхищение, прекланям се пред двамата братя Св. Кирил и Методий и им благодаря за словото, което са ни дали, за възможността да пишем, четем и да се самоусъвършенстваме. Днес честваме празник, който нямат другите народи, а именно денят на писмеността и просветата.
Да се върна на темата за важността на буквите, те ще останат завинаги в нашата история като най-голямото ни постижение. Грамотността е нещото, което ни дава свобода и сила да представим себе си и емоциите си. Науката е нашето слънце и нашия лъч надежда, и за това днес имаме повод да спрем, да се усмихнем, и да се замислим дали сме достатъчно благодарни за съкровището, с което сме дарени. За жалост много от хората вече пренебрегват науката и знанието, и не зачитат тези, които са посветили всяка една частица от себе си за символа на грамотността. Езикът е нашето универсално средство за общуване и бъдещ прогрес, който ще се предава от поколения на поколения. И както казах вече в по-горните редове това е нашето най-голямо постижение, защото и векове напред хората ще изучават словото и писмеността.
Благодаря на всички учители и просветители, които ни учат, които ни дават знания и просвета, за да можем да вървим напред в своето развитие.
Ивайла Борисова 11 а клас
